Благодаря ви, че проявихте интерес към тази страница.
Защото, макар и повече от един век това с единението да стои написано на сградата-сърце на държавата ни, българите никога не са били по-разединени и очуждени.
Затова, колкото и да съм скептичен, ще бъда радостен на всеки жест на подкрепа за това общественополезно начинание.
Дори само един линк, поставен във вашия сайт или блог ще бъде полезен.
И тук, благодарности, за именно такавата подкрепа и статиите за църквата в блоговете на
Gallia Wednesday Georgieva.
Скромният ми опит показва, че от много приказки полза няма.
Затова, ако имате възможности и желание да окажете помощ, свържете се с мен. Аз съм член
на църковното настоятелство и председател на Фондация Беренде.
Венцислав Аспарухов
GSM 0894 718 223
Можете да поглеждате и в този
Бюлетин за необходимите материали и оборудване когато линка е активен.
Е, от мен толкова. Благодаря, че стигнахте до тук.
Сега се върнете на начална страница, и отново вижте написаното там.
То е автентично - казано е на монаха Димитрий от Разбоишкия манастир през лето 1863то, от "капидан Матейче отец",
наречен още Миткалото, сподвижник на Апостола Левски, след като турците убиват другаря му Йовчо на поляната пред манастира.
Дали и вие усещате в тези думи това, което усещам и аз?
