Построена на брега на река Нишава, малката гробищна църква е оцеляла непокътната стотици години и най-значителните поражения е понесла сега - в наши дни. Защото, за разлика от нашите неграмотни деди, които ревностно са пазели вярата и традициите си, ние, техните образовани чеда, умни и интелигентни до безкрайност, сме захвърлили вярата им и сме забравили някъде традициите им. И това което са ни оставили е уязвимо, защото никой не го пази.

Датировката - спорна и до сега. Липсата на ктиторски надпис вътре, както и отдавна изличеното изписване на западната фасада отвън, не дават възможност за безспорно датиране. Основните предположения са две - едното, че е построена по времето на Иван Асен II, в началото на XIII век, другото, че е от времето на Иван Александър, средата на XIV век.
Първото предположение е дадено в началото на миналия век, като се основава главно на остатъците от родословното дърво, изписано на западната фасада. Второто предположение се оформя доста по-късно, и се базира на стилистичните особености на живописта.

Макар че в социалистическата историческа наука се е наложило датирането от средата на XIV век (Иван Александър), то не е безспорно, дори всред самите искуствоведи. Твърде малко са запазените средновековни стенописи, за да се правят категорични датировки, сравнявайки едни образци с други, и то в рамките на 3-4 века. Зографите от средновековието са анонимни, няма достатъчно материал за сравнение на стила и майсторството на зографи, работили по едно и също време. Няма поглед върху развитието на зографите, сравнявайки ранни и по-късни техни творби. И в това празно пространство от стотици години, както и да въртим тридесетината частици от пъзела, състоял се от хиляди части, едва ли ще можем да намерим точното им място, без да потърсим и вземем предвид други исторически сведения. За да не се стига до смешни твърдения, като това че църквата е от 16 в. защото е построена извън селото, в долината на реката, за да е скрита от турците. :)) За сведение - селото първоначално е било долу, до реката.

За църквата на Беренде едно е безспорно. Независимо от скромната като размер и градеж постройка, изписването е на много високо ниво. Майсторския пояс, там където е работил водещият зограф, е с изумително качество на живописта. Неслучайно стенописите на църквата на Беренде се споменават във почти всички български и чуждестранни трудове за средновековно изкуство на Балканите. Те са уникални.

Явно е, че с това качество на живописта, изписването на църквата не е "нискобюджетна" поръчка.
Това не е поръчка на местен феодал или селска общност. По тези земи никога не е имало богати общности или заможни местни феодали. Тези земи винаги са били диви, каменисти и бедни.
Това е царска поръчка. А цар Иван Александър няма никаква причина да финансира изписването на църквата на селцето Беренде. Цар Иван Александър няма нищо общо с това селце.

Не е така обаче с цар Иван Асен II. Но темата е обширна, а и все още се работи по нея. Затова спираме дотук. Важното сега е спасяването на църквата от разруха. Споровете после.

Тази църква винаги е била отворена. По спомените на баща ми и други хора от селото, тя никога не е била заключвана. И аз, като малък, също съм влизал свободно в нея, когато скиторех около селото. Заключва се през последните тридесетина години, но ключът се даваше на всеки желаещ да я види. Което пък не пречеше на припряни "туристи" от време на време да разбиват старата дъсчена врата. Но сериозни посегателства не е имало. Нещата обаче, полека и неусетно са тръгнали на зле. Спомням си, че като дете гледах иконата в нишата над вратата. Беше цяла, само избодените и очи ме ужасяваха. Сега от нея няма нищо. Състоянието на стенописите вътре също се влошава. Бавно, неусетно, но сигурно. Липсата на реставрация и консервация, както и на постоянни грижи през тези години също е допринесло за лошото им състояние.
А в последно време, за съжаление, ситуацията стана трагична. Разкъртения покрив и последвалото омокряне на стенописите. Белосването с вар, унищожило последните едва забележими останки от изписването на западната фасада. Разкопаването на олтара от иманяри, при което са увредени и едни от най-запазените стенописи...

За съжаление, за съжаление, за съжаление...    Когато говорим за църквата в сегашно време, това ще са най-често употребяваните думи.

Категорично съм решен да променя това, и започнал тази инициатива, ще влагам все повече от времето и средствата си, за да го постигна. Само така ще мога да премахна вината която изпитвам, че сме допуснали църквата на дедите ни да стигне до това състояние. И, надявам се, малкото съмишленици които имам, да станат повече.

Ако, четейки този сайт, решите че си струва да ни помогнете да запазим църквата, не оставайте само с намерението си.
Направете го. Свържете се с мен, по телефон или с мейл, за да обсъдим вашето предложение за подкрепа.

Защото тази църква трябва да бъде съхранена.
Като храм, като безценно произведение на изобразителното изкуство, като частичка автентична история, оцеляла на брега на Нишава. За да помогнем децата и внуците ни да останат българи. Защото народ без история, не е народ.
А ние я губим. Частичка по частичка.

Венци Аспарухов - Берендер